Да бъдете обвинен в престъпление е една от най-сериозните ситуации, в които човек може да попадне. Повдигането на обвинение обаче не означава, че лицето е виновно. Съгласно принципа на презумпцията за невиновност обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
Още от първите действия на разследващите органи начинът, по който обвиняемият организира защитата си, може да има съществено значение за развитието на цялото наказателно производство.
Какво означава да бъдете привлечен като обвиняем?
Когато в хода на разследването бъдат налице предвидените в закона предпоставки, разследващият орган може да привлече определено лице като обвиняем.
Обвиняемият трябва да бъде информиран за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност и въз основа на какви фактически обстоятелства.
От този момент той разполага с редица процесуални права, чрез които може активно да организира защитата си.
Какви права има обвиняемият?
Едно от най-важните права е правото на защита.
Обвиняемият има право да знае в какво е обвинен, да дава или да откаже да дава обяснения, да има защитник, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете, които засягат неговите права и законни интереси, когато законът предвижда това.
Особено важно е да се знае, че обвиняемият не е длъжен да доказва своята невинност.
Трябва ли обвиняемият да дава обяснения?
Не във всеки случай.
Обвиняемият има право да дава обяснения, но има и право да откаже да дава такива.
Мълчанието само по себе си не представлява признание на вина.
Дали и кога да бъдат дадени обяснения е въпрос, който следва да бъде преценен според конкретното обвинение, събраните доказателства и избраната защитна стратегия.
Именно затова прибързаното даване на подробни обяснения преди консултация със защитник невинаги е най-добрият подход.
Какво да направите при задържане?
При задържане е важно лицето да запази спокойствие и да установи на какво основание е ограничена свободата му.
Задържаният има право на адвокатска защита и при предвидените от закона условия – да уведоми определено лице за задържането си.
Ако предстои разпит или друго процесуално действие, присъствието на адвокат може да бъде от съществено значение.
Не следва да се подписват документи, чието съдържание не е разбрано.
Какво представлява мярката за неотклонение?
След привличането като обвиняем може да бъде поставен въпросът за определяне на мярка за неотклонение.
В зависимост от конкретния случай законът предвижда различни мерки – от по-леки до „домашен арест“ и „задържане под стража“.
При определянето им значение имат редица обстоятелства, включително данните по обвинението, личността на обвиняемия и наличието на конкретните рискове, предвидени в закона.
Когато прокуратурата поиска „задържане под стража“, въпросът се разглежда от съд.
Защитата може да представя доказателства и аргументи срещу искането за най-тежката мярка.
Може ли мярката „задържане под стража“ да бъде променена?
Да.
Наличието на първоначално определена мярка не означава непременно, че тя ще остане непроменена до приключване на наказателното производство.
При предвидените от закона предпоставки може да бъде поискано изменение на мярката за неотклонение.
Съдът преценява актуалните обстоятелства към момента на разглеждане на искането.
Какво трябва да направи адвокатът по наказателното дело?
Защитата по наказателно дело не се изчерпва с присъствието на адвокат в съдебната зала.
В зависимост от случая защитникът може да:
- анализира постановлението за привличане като обвиняем;
- проучи доказателствата по делото;
- участва при разпити и други процесуални действия;
- поиска събирането на допълнителни доказателства;
- оспорва експертизи и да поставя допълнителни въпроси на вещите лица;
- разпитва свидетели в съдебното производство;
- прави възражения за процесуални нарушения;
- обжалва подлежащите на обжалване съдебни и прокурорски актове;
- защитава обвиняемия при разглеждане на мярката за неотклонение;
- изгради цялостна стратегия за защита по обвинението.
В наказателното производство понякога едно доказателство, един пропуснат срок или едно неправилно проведено процесуално действие може да има сериозно отражение върху делото.
Какво става, когато делото бъде внесено в съда?
Внасянето на обвинителен акт в съда не означава автоматично осъждане.
Тогава започва съдебната фаза на наказателното производство, в която обвинението трябва да бъде доказано по установения от закона ред.
Защитата може да оспорва доказателства, да разпитва свидетели и вещи лица, да представя свои доказателства и да излага аргументи в подкрепа на защитната теза.
Съдът постановява присъдата си въз основа на доказателствата по делото и закона.
Какви могат да бъдат изходите от наказателното производство?
Резултатът зависи изцяло от конкретния случай.
Възможно е наказателното производство да бъде прекратено при наличие на законовите основания, делото да приключи по някоя от предвидените в закона диференцирани процедури или съдебното производство да завърши с оправдателна или осъдителна присъда.
Затова не може предварително да се обещава определен резултат по наказателно дело.
Най-честата грешка – защитата да започне твърде късно
Често обвиняемият търси специализирана правна помощ едва след като вече е дал обяснения, проведени са множество процесуални действия или делото е внесено в съда.
Защитата обаче започва много по-рано.
Още в досъдебното производство могат да се събират доказателства, да се отправят доказателствени искания, да се оспорват определени действия и да се изгради последователна защитна позиция.
Адвокат по наказателно право при обвинение в престъпление
При обвинение в престъпление изборът на защитник следва да бъде направен възможно най-рано.
Адвокатът по наказателно право трябва не само да познава закона, но и да анализира доказателствата, действията на разследващите органи и прокуратурата и възможните процесуални стратегии според особеностите на конкретното дело.
Всеки наказателен казус е различен и изисква индивидуален анализ.
За автора
