Обезщетение за неимуществени вреди – как се определя размерът според практиката на ВКС?

Обезщетението за неимуществени вреди е един от най-важните и практически значими въпроси в гражданското право. То се дължи при болки, страдания, психическа травма, загуба на близък човек, накърняване на честта, достойнството и доброто име и други неблагоприятни последици, които не могат да бъдат измерени пряко в пари.

Българското право не съдържа тарифа, по която автоматично да се определя размерът на обезщетението. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.

Практиката на Върховния касационен съд обаче многократно подчертава, че справедливостта не е абстрактно понятие и не позволява произволно определяне на сумата.

Какво представляват неимуществените вреди?

Неимуществените вреди засягат личността на пострадалия, а не непосредствено неговото имущество.

Те могат да се изразяват в:

• физически болки;
• психически страдания;
• страх;
• тревожност;
• депресивни състояния;
• продължителен стрес;
• ограничаване на нормалния начин на живот;
• загрозяване;
• трайна промяна в здравословното състояние;
• загуба на близък;
• накърняване на честта и достойнството;
• увреждане на репутацията и доброто име;
• нарушаване на личния живот.

Съгласно чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Кога възниква отговорност по чл. 45 ЗЗД?

При непозволено увреждане обикновено се изследват следните основни елементи:

1. деяние;
2. противоправност;
3. вреда;
4. причинно-следствена връзка;
5. вина.

Решение № 945/2010 г. на ВКС – противоправност и причинна връзка

В Решение № 945 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 3026/2008 г., IV г. о. на ВКС се приема, че противоправността при деликта предполага накърняване на субективни материални права и правнозначими интереси.

Същото решение е цитирано и относно причинната връзка – поведението на делинквента трябва да бъде решаващо и вътрешно необходимо свързано с настъпилия резултат.

Оттук следва, че не е достатъчно просто да е налице вреда. Трябва да бъде установено, че тя е закономерна последица от конкретното противоправно поведение.

Решение № 9/2018 г. на ВКС – не е необходимо деянието да бъде единствената причина

Особено важно е Решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о. на ВКС.

ВКС приема, че едно деяние не е необходимо да бъде единствената причина за вредоносния резултат.

Възможно е вредата да е следствие от съвкупното въздействие на няколко обстоятелства. Това само по себе си не изключва деликтната отговорност, а може да има значение за нейния обем.

Този въпрос е особено важен при телесни увреждания, ПТП и случаи, при които пострадалият е имал предходни заболявания или увреждания.

Дължи ли се обезщетение и за вреди, проявили се по-късно?

Да.

В Решение № 1 от 27.03.2012 г., IV г. о. на ВКС се приема, че когато вредите са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие, обезщетение може да се дължи и за последици, които са се проявили по-късно.

Това има съществено практическо значение.

Например след първоначално физическо увреждане могат по-късно да се проявят:

• трайни функционални дефицити;
• хронични болки;
• психологически последици;
• необходимост от нова операция;
• трайна нетрудоспособност.

Самото обстоятелство, че дадена последица не се е проявила непосредствено след инцидента, не означава автоматично, че тя не подлежи на обезщетяване.

Към кой момент се определя размерът на обезщетението?

В Решение № 390/12 от 08.01.2013 г., IV г. о. на ВКС е прието, че размерът на обезщетението може да бъде определен към различен момент според вида и характера на вредите и начина, по който е предявен искът.

Когато всички последици не са настъпили веднага, релевантен може да бъде и по-късен момент, когато вече са се проявили в пълна степен.

Това е важно при случаи с продължително лечение, многократни операции и бавно настъпващи психически или физически последици.

Как се определя размерът по чл. 52 ЗЗД?

Основен ориентир остава Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, което е трайно възприето в съдебната практика.

При определяне на справедливото обезщетение следва да бъдат съобразени конкретни обстоятелства като:

• характерът и тежестта на увреждането;
• начинът на причиняването му;
• интензитетът на болките и страданията;
• тяхната продължителност;
• възрастта на пострадалия;
• физическите последици;
• психологическите последици;
• промяната в начина му на живот;
• отношенията с близките му.

Като релевантна практика по този въпрос в материала са посочени още Решение № 1358 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 5608/2007 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 36 от 15.03.2021 г. по т. д. № 503/2020 г., II т. о. на ВКС.

ВКС: съдът не може да определя обезщетението произволно

Особено важно е Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г., IV г. о. на ВКС.

В него ВКС анализира различните подходи към компенсирането на неимуществените вреди и отхвърля модел, при който размерът се определя единствено по свободно усмотрение на съда без ясни критерии.

Изводът е, че размерът трябва да бъде определен след анализ на всички релевантни факти и обстоятелства по конкретното дело.

Това означава, че съдебното решение трябва да показва защо точно определена сума е справедлива в конкретния случай, а не просто да съдържа крайно число.

Икономическата обстановка има значение за размера

Практиката на ВКС отчита и икономическата действителност към съответния период.

В материала са посочени три важни решения:

Решение № 276/2017 г., IV г. о. на ВКС

Според цитирания анализ икономическият контекст е елемент от преценката за справедливост.

Обезщетението трябва реално да компенсира вредата, като бъде съобразено със социално-икономическите условия към релевантния момент.

Решение № 28/2014 г., IV г. о. на ВКС

В него се поставя акцент върху съпоставката със сходни случаи към момента на увреждането.

Това подпомага предвидимостта на съдебната практика и предотвратява необосновани разлики между обезщетенията при близки по характер случаи.

Решение № 83/2010 г., II т. о. на ВКС

Съдът не следва механично да прилага стара съдебна практика.

Следва да бъде отчетена промяната в жизнения стандарт, включително инфлацията, покупателната способност и икономическата среда.

Следователно обезщетения, присъждани преди десет или петнадесет години, не могат автоматично да бъдат използвани като абсолютен ориентир за съвременен случай.

Как се доказват болките и страданията?

Една от най-сериозните грешки при иск за неимуществени вреди е да се разчита единствено на медицинската диагноза.

Диагнозата доказва увреждането, но не винаги показва цялостното отражение върху живота на пострадалия.

В зависимост от случая могат да бъдат използвани:

• епикризи;
• амбулаторни листове;
• медицински изследвания;
• съдебномедицински експертизи;
• психологически и психиатрични експертизи;
• свидетелски показания;
• документи за проведено лечение;
• доказателства за ограничения в трудовия и социалния живот.

Целта е съдът да разбере не просто каква е диагнозата, а какво реално е преживял конкретният човек.

Практически пример от Решение № 129/2020 г. на ВКС

Показателен пример е Решение № 129/2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г., IV г. о. на ВКС.

При определяне на неимуществените вреди ВКС отчита не само накърнената чест и достойнство, но и негативните емоционални преживявания, включително притеснение, огорчение и гняв, както и установено тревожно-депресивно състояние, нарушения на съня, понижено самочувствие и други конкретни психологически и здравословни последици.

Това решение ясно показва колко важно е неимуществените вреди да бъдат индивидуализирани и доказани конкретно, а не описвани само с общата фраза „болки и страдания“.

Обезщетение при смърт на близък – кой има право?

Кръгът на лицата, които могат да получат обезщетение при смърт на близък, е развит в практиката на ПВС и ВКС.

Основно право имат:

• съпругът;
• децата;
• родителите.

По силата на Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на ПВС право може да има и лице, което е съжителствало с починалия на съпружески начала, както и отглеждано, но неосиновено дете и съответният отглеждащ го.

С Тълкувателно решение № 1/2018 г. на ОСГНТК на ВКС кръгът е разширен по изключение и до други лица, когато е доказана трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и продължителни болки и страдания вследствие на смъртта му.

Това е особено важно например при претенции на:

• брат или сестра;
• внук;
• баба или дядо;
• друго лице с изключително близка житейска връзка с починалия.

Самото родство обаче не винаги е достатъчно. Трябва да бъде доказано съдържанието на действително съществувалата емоционална връзка.

Обезщетението не трябва да води до неоснователно обогатяване

В Решение № 145 от 06.07.2017 г. по гр. д. № 4132/2016 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 60323 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 517/2021 г., IV г. о. на ВКС е застъпена тезата, че обезщетението не трябва да води до неоснователно обогатяване.

Функцията му е репаративна – да компенсира вредата, а не да създава имуществена облага, несвързана с действително претърпените последици.

Обезщетение за обида, клевета и накърнено добро име

Особено интересна е практиката на ВКС относно накърняването на честта, достойнството и доброто име.

Решение № 710/2010 г. на ВКС

С Решение № 710/2010 г. на ВКС се приема, че когато множество обидни или уронващи авторитета думи са изречени като част от едно и също публично изявление, по правило е налице едно увреждащо действие.

Броят и интензитетът на изразите обаче са релевантни за тежестта на увреждането и следователно за размера на обезщетението.

Следователно не се присъжда отделно обезщетение за всяка дума, но цялостният характер на изявлението се отчита при определянето на справедливата сума.

Решение № 129/2020 г. на ВКС – свободата на изразяване не е абсолютна

В Решение № 129/2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г., IV г. о. ВКС подчертава, че правото свободно да се изразява мнение не е абсолютно.

То се простира до момента, в който започва да засяга други конституционно защитени ценности като доброто име, честта и достойнството на гражданите.

ВКС приема още, че дори когато едно лице е публична личност и по отношение на него допустимата критика е по-широка, това не означава неограничено право да бъдат използвани унизителни изрази или да бъде разпространявана невярна позоряща информация.

Ново решение на ВКС от 2025 г. – може да се иска и премахване на обидна публикация

Особено значимо за онлайн публикациите е Решение № 195 от 04.04.2025 г. по гр. д. № 3278/2023 г., I г. о. на ВКС.

В него ВКС приема, че когато личността на гражданин е накърнена чрез електронна публикация с обидни или клеветнически твърдения, защитата не е ограничена само до парично обезщетение.

Пострадалият може наред с иска по чл. 45 ЗЗД да поиска и възстановяване на предишното положение чрез премахване на противоправната статия от сайта.

Аргументът е, че ако публикацията продължава да бъде достъпна, вредоносните последици също продължават във времето.

Това решение има особено практическо значение при обиди и клевети в:

• новинарски сайтове;
• електронни медии;
• блогове;
• интернет публикации.

Може ли обезщетението да бъде намалено при съпричиняване?

Да.

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато самият пострадал е допринесъл за настъпването на вредата, обезщетението може да бъде намалено.

Това е особено актуално при:

• ПТП;
• физически конфликти;
• взаимни обиди;
• други случаи на взаимно противоправно поведение.

В материала е разгледана и хипотезата на реторсията при обида, като е подчертано, че освобождаването от наказание не означава автоматично освобождаване от гражданската деликтна отговорност.

Как трябва да бъде подготвен искът за неимуществени вреди?

Силната искова молба не трябва просто да твърди, че пострадалият е преживял „болки и страдания“.

Следва подробно да бъдат описани:

• първоначалните последици;
• продължителността им;
• интензитетът на болката;
• медицинското лечение;
• психическото отражение;
• ограниченията в ежедневието;
• отражението върху работата;
• отражението върху семейството;
• трайните последици;
• бъдещата прогноза.

След това всяко твърдение трябва да бъде обвързано с подходящо доказателство.

Точно тук съдебната практика на ВКС има решаващо значение при изграждането на претенцията и определянето на справедливия размер на обезщетението.

Адвокат за обезщетение за неимуществени вреди

Делата за неимуществени вреди изискват не само познаване на чл. 45, 51 и 52 ЗЗД, но и задълбочен анализ на актуалната практика на ВКС.

Размерът на обезщетението трябва да бъде обоснован чрез конкретните последици за пострадалия, медицинските доказателства, свидетелските показания, икономическата обстановка и практиката по сходни случаи.

Адв. Иван Цветков осъществява правна защита и процесуално представителство по дела за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, включително при телесни увреждания, престъпления, ПТП, смърт на близък, обида, клевета и накърняване на честта, достойнството и доброто име.

Всеки конкретен казус изисква индивидуален анализ според фактите, доказателствата и приложимата съдебна практика.

Автор: Адвокат Иван Митев Цветков

тел: 0899912539